Този път обаче съм по-склонна да виня само себе си за неудачния избор. Защото винаги посягам към най-тъмния тон и чак когато видя, че е фрапиращо неподходящ за моя тен, падам една степен надолу. Този път обаче изглежда не прецених правилно на изкуствената светлина пробата върху китката (или ръцете са ми по-тъмни от лицето) и от трите възможни варианта взех най-тъмния.
Прибрах се изключително доволна и нетърпелива веднага да се намажа. Само за да открия, че нанесен върху лицето ми този тониращ крем ме превърне в някакво подобие на морков. Много разочароващо ми подейства, но не сломи ентусиазма ми. След като преспах оранжевия факт прибягнах до друг изпитан трик - когато нещо ми е много тъмно или недостатъчно покривно го смесвам с ежедневния ми фон дьо тен. Така до цвят успях да го докарам. За съжаление обаче аз не съм от типа, на който им отива лек, блестящ филм върху лицето. Свикнала съм да бъда по-матирана. Този тониращ крем направи Т-зоната ми още по-мазна, без дори да съм си слагала там от него. Teint Éclat Prodigieux обаче ще бъде перфектен за някой с по-суха кожа и не толкова силно омазняване. За онези, които лятото на тен предпочитат нещо по-леко върху лицето си.
No comments :
Post a Comment